Ирисова диагностикa

„Езиковите” възможности на тялото достигат своите изразни върхове в очния пигментно-графичен „клинопис”. Никъде природата не е толкова художнически „приказлива”, никъде другаде по човешкото тяло тя не дава толкова подробности от живота на един организъм, както прави това в очите ни.

Френолозите твърдят, че лицето е достатъчно, за да се разговаря с тялото и ума за тяхното състояние. Хиромантите настояват, че върху дланите “всичко” е изписано предварително и подробно. Специалистите по иглотерапия могат да „разприказват” едва ли не ушните миди, като в тях намират представителни „входове” към цели телесни системи. И всички те, посредством своите непризнати от академичната медицина постижения, само потвърждават усилията на природата да ни говори за нас, самите, посредством форми, знаци, сигли върху кожата, изрази върху лицето...Това обаче, което тя постоянно, всекидневно сътворява и пресътворява в очите е повече от майчинска ласка и грижа. То е порив да проговори на своята рожба на нейния графичен, пластичен и цветови език, то е още проява на неземно, светлинно съвършенство. Ето ти светлини, отблясъци, цветове и форми – чети, разбирай ме, оправяй се.

Е, ако попитате един ирисолог на какво всъщност се обляга неговата практика, той би разказал нещо такова:

„В ириса на окото се разчитат знаци, които показват различни заболявания. Този вид диагностика е много стара наука – в Хеопсовата пирамида са открити папируси със схеми на ириси. Богомилските врачове са носили в торбата с билките и един зелен кристал, с който са обглеждали ирисите и после са подбирали въздействията си. През вековете методът, наричан днес ирисова диагностика, сякаш е позабравен от хората, както се е случило и с много други постижения на нашите предци. Популярността на това знание е възвърната от унгарския лекар Пикчели. Като младеж той се покатерва на едно дърво, за да вземе яйцата на сова. Птицата го напада и в момента на схватката момчето чупи крака на совата. Тогава погледите им се срещат и той вижда как в окото на птицата се появява червена отвесна рязка. По-късно, като лекар, той ще направи връзка между това нараняване и следствието му, но тогава взима совата в дома си и наблюдава белега в окото й. Наблюденията му стават основа за написването на първата книга за ирисовата диагностика, която след това се превръща в сериозна наука. Ако в края на XIX век и в началото на XX век с ирисова диагностика са се занимавали отделни ентусиасти и случайни хора, то през 50-те години тя е използвана от десетки хиляди лекари във Франция, Германия, САЩ, България и други страни...”

В народния и художествен опит са се натрупали огромен брой наблюдения, които, поради своята повторяемост, са се оформили като шаблони в езика: „очите на страха” са големи, а на радостта и любовта блестят, на болесттта мътнеят, очите на отровения побеляват, на умиращия погасват...Криминалистите бързат към трупа на убития и ако стигнат до два часа от мига на престъплението, могат да видят в погасващите очи лицето на убиеца или на този, който последен се е мярнал пред тях.

Ами това е, очите са изключителен посредник между природата и човека, те са нейния светлинен пергамент, върху който тя си „разменя руни и сигли с всеки, посветен в нейната очна писменост.

Нека го кажем и по друг начин: във вашите очи върви огромен поток неразчетена анатомична информация, която се появява и чезне според събитията във вас и вън от вас...

Графичните и пигментните особености на ирисите остават сякаш незабележими за обичайния поглед, те като че не играят никаква роля в нашето възприятие. Дълбокото вглеждане в тях е дълга и трудна работа, с която се е заела ИРИСОЛОГИЯТА.

Колко ли хилядолетия са били нужни, за да се докаже, че точно определени участъци в ириса отразяват състоянието на отделните органи.

Едни от тях чрез потъмняване на петната "викат" за светлина (при болести на недостига) и тогава трябва да повишим вибрационния им ритъм , други пък "викат" срещу светлината (при болести на излишъка) и техният болезнено висок вибрационен код трябва да бъде понижен.

Ако приемем теорията за живите вибрационни системи, каквито са всички живи същества, всеки орган има своята честота, но целият организъм има една обща честота. Влияейки с определени вибрации чрез етерични масла, слънчеви извлеци, звуци, цветове и т.н. ние можем да променяме и нормализираме тези вибрации.

Ирисите са като релефна карта на здравословното състояние на организма.

Хубавото при този метод е, че позволява да се открият здравословните отклонения много рано, както и генетичните предразположения към определени заболявания, което пък е гаранция за голям успех при лечението. Тъй като често хората страдат от няколко болести едновременно, ирисовата диагностика дава възможност да се установи и взаимната връзка между тях, с други думи – първопричината.

Няма по-холистичен, цялостен метод за диагностика в днешната алтернативна, пък и академична медицина. Бъдещето, което принадлежи видимо на ИНТЕГРАТИВНАТА МЕДИЦИНА със сигурност ще възприеме ИРИСОВАТА ДИАГНОСТИКА като съставна част от общото обглеждане на човешкия организъм.